lucil (Людмила Игнатова)
88 52
23 jun 2007, 1:54

Стихове в проза_2 

  Poesía
598 0 1
 

Какво ли мисли жената, когато точи затъпените ножове, задушавана в тежкия дъх на семейната си самота. Игривият слънчев лъч хваща от заострения ръб ожесточението на жената и го пленява в безкрайното синьо на пролетното небе. Тя се усмихва...

© Людмила Игнатова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??