Какво ли мисли жената, когато точи затъпените ножове, задушавана в тежкия дъх на семейната си самота. Игривият слънчев лъч хваща от заострения ръб ожесточението на жената и го пленява в безкрайното синьо на пролетното небе. Тя се усмихва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.