13 may 2009, 0:47

Стискам мокрите клепачи... 

  Poesía » Versos blancos
686 0 12

Стискам мокрите клепачи,
да измия със сълзите вътре в мен,
твоя лик, устните, ръцете
и мига, на който
си останах в плен.
Стискам си сърцето, 
да не викна
колко липсваш 
в този празен ден,
колко те обичам и желая,
а не си, не си до мен...
Стискам си душата, да не хукне
по пътеките ни, 
извървени със любов.
Цялата се стягам да привикна,
да живея, обич моя, 
и без теб.

Но когато с нощното небе
преливат по клепачите ми 
парещите спомени,
пак в съня ми

устните лудуват,
целите окъпани в обичане.


 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??