13.05.2009 г., 0:47 ч.

Стискам мокрите клепачи... 

  Поезия » Бели стихове
687 0 12

Стискам мокрите клепачи,
да измия със сълзите вътре в мен,
твоя лик, устните, ръцете
и мига, на който
си останах в плен.
Стискам си сърцето, 
да не викна
колко липсваш 
в този празен ден,
колко те обичам и желая,
а не си, не си до мен...
Стискам си душата, да не хукне
по пътеките ни, 
извървени със любов.
Цялата се стягам да привикна,
да живея, обич моя, 
и без теб.

Но когато с нощното небе
преливат по клепачите ми 
парещите спомени,
пак в съня ми

устните лудуват,
целите окъпани в обичане.


 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??