Излишни са думите, тежат,
онемяха дори и очите,
да целуваме вече е грях,
да се срещаме - още далече.
Почернели от болка тела
се прегърбиха без остатък,
сляпа беше дори и нощта,
оцеляла след поредния крясък.
И душата мълчи в полустих,
а ръцете ми - дяволски нежни,
тайно своя къделя предат -
да те стоплят, когато те срещна.