Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4868
12.03.2014 г., 0:47 ч.

Стон 

  Поезия » Любовна
669 1 4

 

 

Излишни са думите, тежат,

онемяха дори и очите,

да целуваме вече е грях,

да се срещаме - още далече.

 

Почернели от болка тела

се прегърбиха без остатък,

сляпа беше дори и нощта,

оцеляла след поредния крясък.

 

И душата мълчи в полустих,

а ръцете ми - дяволски нежни,

тайно своя къделя предат -

да те стоплят, когато те срещна.

 

 

© Жулиета Великова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??