29 ene 2007, 0:57

СТОН  

  Poesía
508 0 5

Помъчих се да извикам,

но не можах.

Потъна гласът ми във

времето.

Едно ръмжене

и толкова.

Един стон,

по-страшен от вик!

Уплаших се сам

от себе си!

Колко грозно крещят

пеперудите

щом крясъкът им се връща

от ехото

като

мълчание…

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??