Помъчих се да извикам,
но не можах.
Потъна гласът ми във
времето.
Едно ръмжене
и толкова.
Един стон,
по-страшен от вик!
Уплаших се сам
от себе си!
Колко грозно крещят
пеперудите
щом крясъкът им се връща
от ехото
като
мълчание…
© Валентин Йорданов Всички права запазени