Разтопих се на болезнени еквиваленти!
Исках всичко, като всеки жаден егоист...
Плачех и разрязвах спомени на ленти,
после ги събирах и намествах в лист...
А сърцето ми неволно се прескрипа,
жадните му вени писнаха гръмовно,
гордият ти поглед зверски ги ощипа
и изтри следите от греха неволно...
Стремето на любовта ми ръкопляска -
всички сме герои от запомнена сонета,
аз - жена, прикрила истината с маска,
ти - лице на цар, отсечен на монета... ...