1 ago 2009, 19:06

Стоплила безброй постели 

  Poesía
789 0 6

Без да спирам,

цялата обляна в прах...

Уморена съм!... но тичам,

връщам се, където бях!

 

Стоплила безброй постели,

похабила хубост и мечти,

идвам смирено да бъда

на вечния порив - вярна съпруга.

 

Без въздуха нужен във мойте гърди,

пристан копнея пред тежки врати.

 

Хлапе ми отваря, пронизва ме лед...

... Господи, колко прилича на теб!

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??