1.08.2009 г., 19:06 ч.

Стоплила безброй постели 

  Поезия
787 0 6

Без да спирам,

цялата обляна в прах...

Уморена съм!... но тичам,

връщам се, където бях!

 

Стоплила безброй постели,

похабила хубост и мечти,

идвам смирено да бъда

на вечния порив - вярна съпруга.

 

Без въздуха нужен във мойте гърди,

пристан копнея пред тежки врати.

 

Хлапе ми отваря, пронизва ме лед...

... Господи, колко прилича на теб!

© Емили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??