malkata-usmivka (l.panterrra)
37 210
25 oct 2015, 2:01

Стоя... но не чакам... 

  Poesía » De amor
613 0 10

Стоя...но не чакам...



Отново се прибирам вкъщи.

Наранена. Самотна.

Като последните няколко дни.

Стоя пред екрана.

Но вече не чакам.

Няма какво.

Няма кого.

Няма отговор. Нито въпрос. Нито проклето включване.

Няма нищо. Но нищо и не чакам.

Потънала в мисли.

Просто стоя.

И не чакам.

"Спри да се нараняваш." -

моето вътрешно Аз отново шепти.

Вече не знам кое е по-страшно -

да ти дадат надежда напразно,

или да ти кажат "Тръгвай си!"...


 

© l.panterrra Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не отричам, Цеци, така е, спор няма.
    Но това се роди от мен неслучайно - това почувствах, това исках да изразя. Макар да не е стихотворение за моята възраст.
    Радвам се, че съм Ви докоснала по някакъв начин. Благодаря!
  • „Животът е едно пристигане и отпътуване, в които за кратко време сме се видели на гарите любов и смърт. Аз вече съм на 75 години и бавно съм тръгнал към втората гара. Колко ще пътувам дотам, Господ знае. Но на всички пожелавам никога да не напускат онази гара, което се казва любов. Понякога ме питат: Вие на тази гара кого срещнахте? Аз съм вярващ, но не религиозен като полковниците от Светия синод. Христос е казал три думи, които са всъщност конституцията на живота: благодаря, прости и обичам. Да умееш да обичаш, е нещо възвишено. Аз мисля, че успях."

    Николай Николаев, актьор, клоун на 75г.

    Професор Коко, завеждащ “Клиника по психо- и смехотерапия” в Института “Пирогов” На 18 октомври известният актьор Николай Николаев навърши 75 години. Преди седем той преживя тежка операция от рак на дебелото черво. Сега казва, че е напълно здрав. През годините Бате Николай влезе с телевизионните си образи в милиони български домове и изигра стотици роли на сцената на Народния театър и в киното.
    Днес някогашният клоун от италиански цирк „Нандо Орфей” вече е професор Коко, завеждащ „Клиника по психо- и смехотерапия” в Института „Пирогов”, носител на държавни отличия, академик от БАНИ. От 2002 година е пенсионер. За 43 лета трудов стаж тогава държавата му отрежда 113 лева. Оттогава пенсията му „главоломно” расте, за да достигне днес завидните триста. Взема и още двадесет лева като инвалид – първа степен...

    Силно и истинско, но за друга възраст.
    Ще имаш вълнуващи и светли дни! Времето е пред теб, Зори!

    А изповедта по-горе е на човек
    на години, доживял до тази възраст
    и минал през много и нелеки пътища...
  • Благодаря, Ани! За интереса, който събуждам у теб! Ще се радвам, ако успея да го задържа.
  • Описала си човешко състояние. Последните пет реда правят публикуваното лексиконно споделяне. Но не съм съгласна, че в думите ти няма поезия. Прочети ги така изчистени.

    Прибирам се вкъщи.
    Наранена. Самотна.
    През последните няколко дни
    стоя пред екрана,
    но вече не чакам.
    Няма какво.
    Няма кого.
    Няма отговор.
    Нито въпрос.
    Нито проклето включване.
    Няма нищо.
    И нищо не чакам.
    Потънала в мисли.
    Просто стоя
    и не чакам.

    Има нещо в теб... Какво не знам, но ще следя как се развиваш.
  • Хора много, мнения всякакви.
    Благодаря ти!
  • Благодаря за оценката, Ирен!
  • Аз за разлика от Валери, въпреки че няма рима смятам, че в текста е много лиричен и може и да си е в раздел поезия. По-скоро от вътре ми напира да приказвам майчински на лирическата и да се опитвам да и давам акъл, ноооо то това си е от възрастта и разбиранията.
  • Честните хора уважават труда на всички автори в сайта. Ще се радвам, ако и при теб е така.
    Хубава вечер, Вальо!
  • Не съм професионалистка. Пиша това, което ми диктува душата. И не задължавам никого да ме чете.
    Благодаря за коментара!
  • За жалост младостта не е причина да не страдам когато ми бодат сърцето. И хубавите също си имат своите болки. Какво да правиш - живот.
    Благодаря за оценката, Роси! Щастлива нова седмица желая!
Propuestas
: ??:??