29 mar 2022, 20:23

Страдащо Небе 

  Poesía
353 0 0
Помътнял е пламакът във висините
и безжизнено излива светлина,
замеряйки с леден лъч равнините,
той заплаква със спомени в деня.
И спящата гора под снега потрепва,
вѝка дочула на страдащо небе,
за което една любов сега изстива
и пушек вие в пречистото сърце.
Превитите листа се люлеят тихо
и от шепота на вятъра студен,
те попиват със тялото си отвито,
цялата тежест на стиха откровен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??