12 jul 2020, 8:19

Страховете дишат, ограбили времето ни 

  Poesía » Filosófica, Verso acróstico
699 0 2

Страх – кошмарно чувство!
Трябва ти опълчване.
Разум за осмисляне.
Анализи да правиш.
Храна на чувствата да забраниш.
Овладян и премерен да бъдеш.
Волност в мислите да отключиш.
Енергия нова да идва –
Товари стресиращи да измества.
Ентусиазъм да извира.

 

Да дадеш воля на страсти
И нови усещания...
Шантави хрумки... пориви...
Абстрактни понятия...
Тайни неразгадаеми...

 

Отново да браниш
Грабливата лапа на страха
Ревностно да не посяга!
Алтернатива да търсиш.
Болести да отхвърляш
И да останеш силен!
Любовта да съхраниш.
И смеха лъчезарен...

 

Времето да призовеш
Радостта да опази.
Емпатия да изпитваш.
Милост да даваш.
Едно чувство старо
Топло да бъде...
Отново и отново...

 

Никога да не се отказваш...
Истината да ти е сила!

 

                             © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Цветовете ми ридаят в тъмното, търсят посока...
    и всеки стон раздира едно „Обичам” в тишината...
    А страховете дишат, ограбили времето ни...
  • Допадна ми.
Propuestas
: ??:??