Страхувам се

5 jul 2008, 16:20

Poesía

663 0 2

Когато срещнеш любовта...

Внезапно всичко преобръща тя.

Но пак се питаш истина ли е това,

или било е поредната лъжа?

Да срещнеш твоето момче,

да бъдеш с него в нощното небе.

Да споделиш мечти и грехове,

както в хилядите митове.

Внезапно питаш се: Къде

то, сърцето, ще ме отведе?

Дали към нови стихове,

или вълшебни мигове?

.........................................

Ако душата ми е нощ красива,

Луната свети, Слънцето се скрива.

Звезди проблясват в пълен мрак,

ала това им стига - те падат бавно пак и пак.

В търсене на своя брод...

Стои пред тебе тази, новата любов,

като луна непоклатима.

И питам се след тази зима?

Когато дойде, лято ще се върне пак.

О, сърце погнило, дай ми знак!

Да пристъпи ли момчето твоя праг?

Усещам как се губя бавно в истина една.

Страхувам се от себе си,

а другата в мене пита: Докога?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

GLAVATA (Тодор)

2008-08-06T02:42:19+03:00

страхотно е !темата е много хубава и смятам че писането ти се отдава такаче не спирай продължавай да пишеш и да се развиваш
Бонбонка (Просто Аз)

2008-07-05T19:31:17+03:00

Хареса ми, особено финала!!!