Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33 57
5.07.2008 г., 16:20 ч.

Страхувам се 

  Поезия
686 0 2

Когато срещнеш любовта...

Внезапно всичко преобръща тя.

Но пак се питаш истина ли е това,

или било е поредната лъжа?

 

Да срещнеш твоето момче,

да бъдеш с него в нощното небе.

Да споделиш мечти и грехове,

както в хилядите митове.

 

Внезапно питаш се: Къде

то, сърцето, ще ме отведе?

Дали към нови стихове,

или вълшебни мигове?

.........................................

 

Ако душата ми е нощ красива,

Луната свети, Слънцето се скрива.

Звезди проблясват в пълен мрак,

ала това им стига - те падат бавно пак и пак.

 

В търсене на своя брод...

Стои пред тебе тази, новата любов,

като луна непоклатима.

 

И питам се след тази зима?

Когато дойде, лято ще се върне пак.

О, сърце погнило, дай ми знак!

Да пристъпи ли момчето твоя праг?

Усещам как се губя бавно в истина една.

 

Страхувам се от себе си,

а другата в мене пита: Докога?

 

 

 

© Цветомира Тинкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • страхотно е !темата е много хубава и смятам че писането ти се отдава такаче не спирай продължавай да пишеш и да се развиваш
  • Хареса ми, особено финала!!!
Предложения
: ??:??