Животът ни е писана страница,

само духът ни е вечен,

търсим нежност без граница,

следваме пътя далечен...

и се храним от чувствата,

пием вода от душата,

блуждаем унесени в сънища,

разпънати в бурна голгота.

Дишаме страстно във времето,

плуваме в своята орис,

съдбата, надянала бремето,

не прави и педя компромис.

Мечтите са строго заключени,

крадем любов по лъжичка,

дали така сме научени

да играем с живота на жмичка?!