Странна орис

17 mar 2011, 12:07

Poesía » De amor

531 0 5

Хората така странно сме орисани,

все да търсим нея - Любовта, Голямата,

крехка като лъч, като стомна писана,

дето и най-страшната жажда утолява.

Будни все във нощите - нея да сънуваме,

като язва-рана в сърце да я носим.

Сами да повярваме, че не съществуваме,

ако миг поне тя не ни докосне.

Цял живот да гоним чувството незримо

към Жената Истинска и Мъжа Единствен.

Все да се оглеждаме за тази половина,

дето на душата ни ще придава смисъл.

Има ли я, няма ли - Бог единствен знае.

Молим му се, питаме, чакаме знак свише.

Любовта, Голямата, може би мечта е...

Спрем ли да я искаме - спираме да дишаме.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ljubomira (Любомира)

2014-07-28T22:37:07+03:00

Хубаво!
Enena (Елена Нинова)

2011-03-17T22:53:20+02:00

Онази приятелка дето е сама сьм аз нали,благодаря ти че от моята самота на 8 март е излезнал такьв прекрасен стих, цялата ти поезия е едно творчество запьлнено с всичко за което може да се пи6е.Няма тема за която да не напи6е6 ни6то.Петя Божилова е сь6тата като теб.Видя ли новото и за внук ми ЕНИСЛАВ?
valia1771 (Ивон)

2011-03-17T21:41:31+02:00

Хубав стих!
Traum (Цвети Йорданова)

2011-03-17T21:35:57+02:00

Има я, само трябва да имаме сетива за нея! Поздрав за истините в този стих!
esfir (Есфир Асфар)

2011-03-17T18:07:22+02:00

Много въздействащо. Поздравления от сърце!