17.03.2011 г., 12:07 ч.

Странна орис 

  Поезия » Любовна
532 0 5

Хората така странно сме орисани,

все да търсим нея - Любовта, Голямата,

крехка като лъч, като стомна писана,

дето и най-страшната жажда утолява.

 

Будни все във нощите - нея да сънуваме,

като язва-рана в сърце да я носим.

Сами да повярваме, че не съществуваме,

ако миг поне тя не ни докосне.

 

Цял живот да гоним чувството незримо

към Жената Истинска и Мъжа Единствен.

Все да се оглеждаме за тази половина,

дето на душата ни ще придава смисъл.

 

Има ли я, няма ли - Бог единствен знае.

Молим му се, питаме, чакаме знак свише.

Любовта, Голямата, може би мечта е...

Спрем ли да я искаме - спираме да дишаме.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
  • Онази приятелка дето е сама сьм аз нали,благодаря ти че от моята самота на 8 март е излезнал такьв прекрасен стих, цялата ти поезия е едно творчество запьлнено с всичко за което може да се пи6е.Няма тема за която да не напи6е6 ни6то.Петя Божилова е сь6тата като теб.Видя ли новото и за внук ми ЕНИСЛАВ?
  • Хубав стих!
  • Има я, само трябва да имаме сетива за нея! Поздрав за истините в този стих!
  • Много въздействащо. Поздравления от сърце!
Предложения
: ??:??