Стремежи

4 jun 2008, 19:42

Poesía

742 0 1

Отскочил, паднах

и на тебе се подпрях

В топлина потънах

мрак ме облада

Трудно се добрах до края

лесно се качих

Скочих

тласък силен...

паднах пак до теб

Молих се в краката ти

Молих за душата си

Стенех, стенех от умора

болка ме обля...

А оттатък

хоризонта все тъй сам е

все тъй бледен и желан

И моят пик е нейде там

Далеч ли е

не знам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.