11 ago 2005, 7:23

СТРЕМЕЖНО БЯЛО 

  Poesía
1098 0 5
Стремежно бяло или златно
откривам в строгите ръце.
Обричам бъдното. Обратно
ме мами образно лице.
Сълза - почуда сред тревата
се взира в тъжен прахоляк,
засипал песните в гората,
разкъсани от остър мрак.
Полуостровни надежди,
прострели свъсени ръце
към океани центробежни,
захапали с любов дете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Лазаров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??