Стремежно бяло или златно
откривам в строгите ръце.
Обричам бъдното. Обратно
ме мами образно лице.
Сълза - почуда сред тревата
се взира в тъжен прахоляк,
засипал песните в гората,
разкъсани от остър мрак.
Полуостровни надежди,
прострели свъсени ръце
към океани центробежни,
захапали с любов дете.
Затуй прошепнах на лодкаря
цвета на твоите очи.
Болнав се лутам. И витая
зареян в благост и мечти.
Очаквам в тръпнещата стая
отдавна. Горестно желан.
Върни се! Стихове, след чая,
наместо спомен ще ти дам.
Марин Лазаров
© Марин Лазаров Всички права запазени
имаш МУТРЕНСКО виждане относно поезията.
Ако, не мисля че е така, не си доволен от живота си, недей да си го изкарваш на другите.
Уведомих admin:а на този хубав сайт за твоето жалко поведение!!!
марин