10 may 2013, 19:46

Стрък душа 

  Poesía » Otra
603 0 6

Има някакъв мир на небето, когато
вечер просто погледаш звездите
и полека залива те чувство приятно,
сякаш литваш към тях като птица.

А луната - безсрамница, цял те поглъща,
мамят с песни вълшебни щурците.
Бавно-бавно душата у теб се превръща
в стрък трева, разлюлян сред тревите.

Даже времето в нощите хода си спира –
кротко свива криле уморени.
Дъх си поемаш и някак внезапно разбираш
вътре в теб, че е цялото време.

 

© Камелия Виденова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??