10.05.2013 г., 19:46 ч.

Стрък душа 

  Поезия » Друга
615 0 6

Има някакъв мир на небето, когато
вечер просто погледаш звездите
и полека залива те чувство приятно,
сякаш литваш към тях като птица.

А луната - безсрамница, цял те поглъща,
мамят с песни вълшебни щурците.
Бавно-бавно душата у теб се превръща
в стрък трева, разлюлян сред тревите.

Даже времето в нощите хода си спира –
кротко свива криле уморени.
Дъх си поемаш и някак внезапно разбираш
вътре в теб, че е цялото време.

 

© Камелия Виденова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??