Катеря връх,
стръмен връх,
не си поемам дъх,
вървя нагоре,
почти съм горе,
миналото е отдолу.
Не спирам,
още се катеря
без никакви въжета,
на скалите се подпирам,
не плаша се от жега.
Катеря връх,
труден връх,
не ми дава планината,
но голям ми е ината,
изкачвам се, държа се някак,
не плаша се от вятър.
Катеря връх,
стръмен връх
и вече изкачих го,
успях и победих го.
Сега съм горе
и изгледът отдолу
в далечината
е прекрасен.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados