12 ene 2016, 22:23

Студ 

  Poesía » Filosófica
341 0 5
Студът приятел, щипе по лицето
висулки от кристал по стрехите реди
засипва с бяла пелена полето
със снежинки нежната елха краси
Студът намръщен, през заледеното стъкло поглежда
в камината уютна огънят гори
опитва се в дома да вкара буря снежна
и пламъка-живот с гняв да изгаси
Студът коварен кара те да спреш
да поседнеш на белоснежната поляна
в сънищата бели да се унесеш
а връщане назад от тяхната прегръдка няма ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??