Студът приятел, щипе по лицето
висулки от кристал по стрехите реди
засипва с бяла пелена полето
със снежинки нежната елха краси
Студът намръщен, през заледеното стъкло поглежда
в камината уютна огънят гори
опитва се в дома да вкара буря снежна
и пламъка-живот с гняв да изгаси
Студът коварен кара те да спреш
да поседнеш на белоснежната поляна
в сънищата бели да се унесеш
а връщане назад от тяхната прегръдка няма ...