По върхари на времето
търсих счупени кръстове
на дедите ни свидните
по небето накацали.
Колко дъжд ли изсипва се
върху тиклите пръснати,
вместо къщи растат,
череши (от късните).
И пропадат без спомен
стадата ни звънчеви,
вместо тях ми шумолят
ситни стъпки от нищото. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse