Сутрешно кафе

25 oct 2019, 14:56

Poesía » De amor

565 1 1

Направил съм кафенце, възгорчиво,
направо да се сгърчиш, елексир!
Два часа го варих. Варих го търпеливо.
Прецеждах го през тройният пластир.

Да се събудиш ще те чакам.
С усмивка ще ти дам кафе.
Ще си припомня как във мрака
целувах устни кадифе.

Да гъсто е, не бързай, само вдишай.
Поглъщай ме безкрайно със очи.
Къдриците ти бавно ще разнищвам.
Кафе ще пием аз и ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ИнаКалина

2019-10-26T17:26:56+03:00

Старание!... В началото ми нагорча, но накрая разбрах, че тайната е във вдишването. Малко насечена емоция усетих, Антоне. Хареса ми желанието за взаимност!