Сутрешно кафе

25.10.2019 г., 14:56 ч.

Поезия » Любовна

538 1 1

Направил съм кафенце, възгорчиво,
направо да се сгърчиш, елексир!
Два часа го варих. Варих го търпеливо.
Прецеждах го през тройният пластир.

Да се събудиш ще те чакам.
С усмивка ще ти дам кафе.
Ще си припомня как във мрака
целувах устни кадифе.

Да гъсто е, не бързай, само вдишай.
Поглъщай ме безкрайно със очи.
Къдриците ти бавно ще разнищвам.
Кафе ще пием аз и ти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ИнаКалина

2019-10-26T17:26:56+03:00

Старание!... В началото ми нагорча, но накрая разбрах, че тайната е във вдишването. Малко насечена емоция усетих, Антоне. Хареса ми желанието за взаимност!