СВЕТЛИК
Със радост срещам залезите уморен.
Разгонвам ято мисли неспокойни.
Завързвам в папките изминалия ден
и шия с кръпки дневните пробойни...
След Лудницата на деня аз пак съм сам!
И чукам чаша насаме, с Душата...
Дали и с другите е тъй, не знам...
Но в този миг обичам Самотата.
И чувствам аз, че в този важен миг
с най-съкровеното си аз живея!
И в мене грее вътрешен светлик!
Запален някога... от Прометея...
© Христо Славов Todos los derechos reservados