Земята е суха,
земя на тъга...
Нима не дочухме
гласа на страха?
В неделя красива
по белия свят
животът почива,
а аз съм богат,
защото Живея
щастливия ден,
защото се смея
до хора сред мен;
защото копнея
за мир и любов,
защото за нея
съм залез и зов.
Защото се лея,
защото летя.
Животът е фея
а ти – светлина.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados