14 abr 2009, 20:11

Светло стихотворение 

  Poesía » Otra
757 0 6

Пареха по устните ми стъпки
на въпроси, тръгнали за никъде.
Някъде из себе си се носех
и до себе си не стигах.

Падаха звездите като тухли –
в мен се вдигаше огромен храм.
Цялото небе се беше срутило
и видях, че Бог го няма там.

Някой нарисува тишината
и дъхът му до олтара допълзя.
Светнаха на древното разпятие
вместо гвоздеи цветя.

© Лили Радоева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??