ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
14.04.2009 г., 20:11 ч.

Светло стихотворение 

  Поезия » Друга
756 0 6

Пареха по устните ми стъпки
на въпроси, тръгнали за никъде.
Някъде из себе си се носех
и до себе си не стигах.

Падаха звездите като тухли –
в мен се вдигаше огромен храм.
Цялото небе се беше срутило
и видях, че Бог го няма там.

Някой нарисува тишината
и дъхът му до олтара допълзя.
Светнаха на древното разпятие
вместо гвоздеи цветя.

© Лили Радоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??