23 sept 2006, 12:42

Светулки в мрака 

  Poesía
719 0 5



земята топла като мамината гръд,
небето синьо, в очите ми се отразява,
в трева благоуханна, положил морно тяло,
прехласнат слушам притча от листата...

в клонака, крило ми тихичко трепти,
заслушани подлитат птички
в тревата нещо шумоли,
мравка, търсеща, ме гъделичка...


надигам се и тръгвам да подиря камък
да отбележа този странен ден,
скалисти хребети в далечината,
залязващ слънчев диск и спомен смел...

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??