23.09.2006 г., 12:42 ч.

Светулки в мрака 

  Поезия
706 0 5



земята топла като мамината гръд,
небето синьо, в очите ми се отразява,
в трева благоуханна, положил морно тяло,
прехласнат слушам притча от листата...

в клонака, крило ми тихичко трепти,
заслушани подлитат птички
в тревата нещо шумоли,
мравка, търсеща, ме гъделичка...


надигам се и тръгвам да подиря камък
да отбележа този странен ден,
скалисти хребети в далечината,
залязващ слънчев диск и спомен смел...

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??