11 feb 2017, 17:55

Свири ме 

  Poesía » De amor
835 3 8

Гали ме както галиш струните,
на своята изстрадала китара,
докосвай ме и забрави за думите,
а с пръсти ме въздигай към олтара,
и жервай ме за тези бели демони,
които само в сънищата идват,
наяве бавно изсвири ми спомени,
онези дето нощем ме преследват.
Свири маестро, карай ме да стена,
във унисон със своята балада,
пред теб греховно запленена,
аз няма да помоля за пощада,
измъчвай ме, изтръгвай нежни трели,
и пак, ще искам още да ме свириш,
магьоснико, но чудя се от де ли,
ще взема сили, ако си отидеш.
 

© Първолета Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??