11.02.2017 г., 17:55 ч.

Свири ме 

  Поезия » Любовна
5.0 / 9
892 3 8

Гали ме както галиш струните,
на своята изстрадала китара,
докосвай ме и забрави за думите,
а с пръсти ме въздигай към олтара,
и жервай ме за тези бели демони,
които само в сънищата идват,
наяве бавно изсвири ми спомени,
онези дето нощем ме преследват.
Свири маестро, карай ме да стена,
във унисон със своята балада,
пред теб греховно запленена,
аз няма да помоля за пощада,
измъчвай ме, изтръгвай нежни трели,
и пак, ще искам още да ме свириш,
магьоснико, но чудя се от де ли,
ще взема сили, ако си отидеш.
 

© Първолета Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Да разделим ли тази нощ на две? Ти – в твоята, аз – в мойта половина... Заключих всички лоши светове...
  • Не ме търси във морската вода, омръзна ми да мия бреговете и да заглаждам мидите с ръка, луната ноще...
  • Колко хора я знаят по Божия свят – тази шарена черга на земните плещи?... С красотата на рай и с ина...

Още произведения »