Niveana (Емилия Николова)
42 167
14 abr 2012, 11:14

Свобода ли е 

  Poesía » Otra
933 0 5

Сега до края да отричаш,

пиян от твойта свобода,

и да се луташ безразличен

във лабиринта на нощта,

 

и да надвиснеш като камък,

суров над миналите дни,

и вгледан в пясъчния замък

с избодени от студ очи,

 

и да се мяташ невъзможен

в солта на скучните вълни,

и пулсът ти да те тревожи,

и пулсът да ти измени,

 

и съвестта ти като хрътка

след теб да тича и вгорчава

болезнените, нови стъпки.

Ако долавяш вик тогава,

 

поспри с очите на дете,

с душата си плача да видиш.

Настъпил си едно сърце –

сърце в черупката на мида.

© Емилия Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Между нетрезва свобода
    и цвят от съвест по пътеката
    звучи на детството гласът-
    на бъдещето зрял коректор...

    И тук ръкопляскам! Бях забравила колко носталгична философия носят думите ти.
  • E,az puk nyamam dumi za tozi stih- tya Bianka go e kazala prekrasno!Samo ste kaja -Blagodarya za udovolstvieto,Emi!
  • Толкова хубаво стихотворение- и като съдържание, и като форма, и като послание!И като музика!
    Независимо от всичките житейски бури, ти си запАзи сърцето в крехката мидена черупка.Дори и чуплива, тя ще го предпазва
    от грубите човешки стъпки, от " бисери, заменени за грошове", от "солта на скучните вълни"...И то остава в нея като недокосната от времето перла.
  • Хубав стих!Поздравления!
  • харесах
Propuestas
: ??:??