Изправна пред сенките, съвсем сама,
пронизана от спомените на сърцето и душата.
Сега е времето в което ще трябва да избирам
да си тръгна или да остана.
Бъдещето и покоя се изплъзват тихомълком.
Посред нощ се будя и те чувам,
ръката си протягам, но те няма,
очите си затварям, а лицето ти
отново е пред мен и ме умолява,
но зная , че не мога да остана.
Разпервам криле и отлитам,
летя така високо. ...