Изправна пред сенките, съвсем сама,
                     пронизана от спомените на сърцето и душата.

Сега е времето в което ще трябва да избирам

да си тръгна или да остана.

Бъдещето и покоя се изплъзват тихомълком.

Посред нощ се будя и те чувам,

ръката си протягам, но те няма,

очите си затварям, а лицето ти

отново е пред мен и ме умолява,

но зная , че не мога да остана.

Разпервам криле и отлитам,

летя така високо.

Сега съм сама, но свободна.

Разпервам криле и летя,

над планини така високо

и вятърът ме отнася

там където искам да отида.

Трудно е да намеря причина,

трудно е да разбера,

защо ти бягаш от тази

така сладка свобода.

все още те чувам, да ме викаш,

да бягаш след мен, да ме спираш,

но аз знам, че не мога да остана.

Разпервам криле и отлитам,

летя така високо .

Сега съм сама, но свободна.

Разперих криле и отлетях нависоко,

Вятърът ме отнесе,

там където искам да бъда,

там където съм без теб, но свободна.