10 mar 2021, 6:38

Свят без лице 

  Poesía » Filosófica
530 3 6
Светът наежен като гръб на таралеж,
събрал в пазвата различни цветове.
Застинал в някакъв мечтан копнеж,
изкупва хиляди човешки грехове.
Тежи въздухът от толкова лъжи -
пáри и лютѝ от прах в очите.
Някой на някого дължи -
заем взет върху мечтите.
И крачат толкоз хора без лица,
болни от някаква амбиция.
Назидават ни лица - празни от сърца,
закичени с безмислени отличия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??