Свят без лице
Светът наежен като гръб на таралеж,
събрал в пазвата различни цветове.
Застинал в някакъв мечтан копнеж,
изкупва хиляди човешки грехове.
Тежи въздухът от толкова лъжи -
пáри и лютѝ от прах в очите.
Някой на някого дължи -
заем взет върху мечтите.
И крачат толкоз хора без лица,
болни от някаква амбиция.
Назидават ни лица - празни от сърца,
закичени с безмислени отличия.
Царува по земята грях и неприличие,
доброто го заровиха във гроб от тишина.
Егото си всички, облякоха в приличие,
а блудница е любовта - изложена върху витрина.
© Росица Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Свят без лице... и ние сме част от него... И си мисля, че дори и да го отричаме се сливаме с тълпата и крачим в ритъм с нея... без да го осъзнаваме...
Поздрав, Роси! -
За съжаление светът все по-безличен става...
-
Хубаво е!
-
Поздравления!
-
Талантливо, автентично и образно,Роси, страхотно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Гедеон, прав си! Много красиво облечени хора външно и много празни от вътре! Благодаря ти!
Благодаря, Павлина, Скити! За съжаление ще става все по - сиво!