С прелюдия към теб започва съботната вечер

и въздухът насища се с копнежи и съблазън,

а аз не мога безучастен да оставам вече,

пороците ми вместо мен започват да приказват.

Не закъснявай, поканата ми е съдбовна,

за теб отключвам душевните си катинари,

посреща ме целувката ти още вън на входа,

очите ти издават с теб какво ще правим.

Ела, събличай бавно дрехите ми и докосвай,

докосвай с нежни устни голата ми гръд.

Ръцете ти не галят - те просто омагьосват

и аз заспивам сгушен в твоя топъл скут.

Обичай ме, обичай и греха във мене даже,

красиво е, че пак те имам сутринта,

ти светлото ми носиш с погледа си ведър, ясен,

когато ми разказваш приказки за любовта.