С прелюдия към теб започва съботната вечер
и въздухът насища се с копнежи и съблазън,
а аз не мога безучастен да оставам вече,
пороците ми вместо мен започват да приказват.
Не закъснявай, поканата ми е съдбовна,
за теб отключвам душевните си катинари,
посреща ме целувката ти още вън на входа,
очите ти издават с теб какво ще правим.
Ела, събличай бавно дрехите ми и докосвай,
докосвай с нежни устни голата ми гръд.
Ръцете ти не галят - те просто омагьосват
и аз заспивам сгушен в твоя топъл скут.
Обичай ме, обичай и греха във мене даже,
красиво е, че пак те имам сутринта,
ти светлото ми носиш с погледа си ведър, ясен,
когато ми разказваш приказки за любовта.
© Даниел Стоянов Всички права запазени