април 2014 Румяна Славова 

Ела, изгрей, 

след залези непожелани! 

Лъчисто-ярко заблести! 

Зениците ми заслепи - 

сенки тъмни да не виждам- 

от прашни сънища изплували; 

тътен мощен да не чувам 

на сърдити гръмотевици; 

да не се изгубвам 

сред злите хорски шумотевици! Същността ми,от частици пръснати, 

с вечна светлина слепи! 

Ела, изгрей - 

озари тъмата в мислите! 

Да литнат диви пеперуди; 

изобилие върху ми да се плисне; 

емоция да завладей света ми 

и онзи феникс да възкръсне - 

в душата заблудена 

в смъртен сън потънал! 

Открехни ми портите на рая - 

ръждясали от сълзи на очакване 

и в елмазен храм 

постелята на слънцето ти покажи ми! 

Ела, изгрей, 

след нощ самотна, 

в утро бледо! 

Погали ми кожата настръхнала 

и заплети в косите разпилени 

пламъци от тъмно злато; 

замръзналите устни разтопи - 

да разлеят се в усмивка 

шепнейки в зората ласкаво 

само твойто име! 

Изгревите са начало ново. 

Своя ми дари и събуди ме!