В тези дни на робство и на кражби,
как си, българино, още жив?
Взимайки мизерните си дажби,
нито сит си, нито си щастлив.
Век на алчност. Век на простотия!
Грабят от душата ти без жал...
Ставай, българино, събуди я!
Ти не заслужаваш тази кал!
Време е безстрашно да застанеш -
горд и силен, с вдигната глава.
Време ти е битка да захванеш,
пак да извоюваш свобода!
Че във тебе всичко ми е свято.
Всяка капка твоя буйна кръв!
Смелостта ти, дето е в душата,
и в сърцето онзи златен лъв!
Днес пред теб аз падам на колене!
Вярвай, Бог ни е благословил!
Ний сме сила, а не просто племе -
туй разтупква нашите гърди!
Брате... Българино! Я се събуди!
© Любимата Todos los derechos reservados