Събудих се, сънят избяга от очите

и изведнъж осъзнах - пак ли закъснях?

Най-после че съм свише разпознат

и любовта, и нежността,

които той - мъжът ми - ги дарява

са със толкова висок заряд!

И колко глупава или себична съм била,

за да не видя колко много той с радост ме дарява,

със висша нежност с цвят небесносин,

обгръща ме като шал-кашмир от облаци пенливи.

И радва се творецът на творбите си,

и реят се телата - танц необозрим,

във пух от нежност светлосин...

И винаги в миг такъв питам се:

с какво ли туй богатство съм заслужил?