Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
21 jul 2007, 13:15

събуждам се 

  Poesía
666 0 8
Събуждам се с протяжното тиктакане
на часовника, отмерващ безвъзвратност.
От разпиляното на нощите прозирам
във погледа си снопове наивност.
Пред огледалото събирам частиците,
останали в очите от съня ми...
И вярвам във искриците отблясъци
на мислите, догонили  деня ми.
Доволна ми е сетната надежда
да вярвам в ненамерените истини,
да търся в неоткритото красивото,
със прошка да лекувам стари рани.
Събуждам се със вярата да искам,
да бъда по-добра в сегашно време,
във битките със делника откривам
достойнството да бъда себе си...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесен стих,мила!
    На един дъх го прочетох!
    Поздрав!
  • Благодаря ви!
  • Много хубаво!!!!!!!!!!!!
  • Браво, Джейни!
  • "Събуждам се със вярата да искам,
    да бъда по-добра в сегашно време,
    във битките със делника откривам
    достойнството да бъда себе си..."

    Повтарям цитата, но наистина вълнуващи и силни думи!!!
  • Прекрасно е!
  • "Доволна ми е сетната надежда
    да вярвам в ненамерените истини,
    да търся в неоткритото красивото,
    със прошка да лекувам стари рани."

    Много хубави думи!!! Хареса ми стиха ти, Жени!!!
    Поздрави!!!
  • ,,Събуждам се със вярата да искам,
    да бъда по-добра в сегашно време,
    във битките със делника откривам
    достойнството да бъда себе си...''

    Поздрави, Джейни!


Propuestas
: ??:??