Светлина навън блести,
нощта на самотата озарява,
дух волно иска да лети
и от болка се успокоява.
Усмихва се моята мома,
от небесата тя се спуска,
чезне вън тъма,
тревогата ме напуска.
И ето - ще я целуна аз,
ще намеря мир на земята,
ще се спася от мраз,
песни ще огласят тишината... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse